В понеделник Иванчо закъснява за първия час. Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
– Иванчо, ти пак ли се успа?
– Не, госпожо. Имах работа.
– Каква работа бе Иванчо? Какво прави толкова в събота и неделя, че не можа да я свършиш?
– Ами, Госпожо, ходихме си на село да вадим картофи. Натоварихме 10 касети с картофи на задната седалка и баща ми реши да ме учи да карам кола. Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки …. и карам си аз, а зад мене ТИР. По едно време светофарът светва червено.


Трябва да спра, а не зная как. Питам тате и той казва:
– Скачай на спирачката.
Аз така и направих! Скочих на спирачката, колата спря и угасна даже, но по-лошото беше, че ТИР-ът се удари в нас и се обърна.
– И какво от това, Иванчо?
– Ами, как какво, Госпожо?! Първо, от задната седалка всички картофи „дойдоха“ на предната, при удара с ТИР-а колата ни хвръкна и се обърна, картофите се разпиляха и другата злина беше, че ТИР-ът беше пълен с кивита.


– И какво от това, Иванчо? – пита изнервена учителката.
– Ами, обадихме се на мама да й съобщим за инцидента, а тя каза, без картофите да не се прибираме, че те й трябвали да ги продаде и да си купела зимно палто. Е, Госпожо, как се търсят 200 кг. картофи в 15 тона кивита?

Коментари

You may also like...

error: Content is protected !!

Харесайте ни във Facebook