Петър, Димитър и Киро работели заедно на един строеж. Тримата си носели обяд в кутия и всеки ден си го изяждали по едно и също време. Един ден Петър отворил своята кутия и измъчено възкликнал:
– Стига, бе! Пак сандвичи с яйца! Ако изям само още някой сандвич с яйце, кълна се, че ще се самоубия…
Димитър отворил своята кутия и изпъшкал:
– Пак сандвичи с телешко! Ако изям още някой сандвич с телешко, кълна се, че ще се самоубия…
Киро отворил кутията си и извикал ужасен:
– И този път ли сандвичи със сирене! Ако изям само още някой сандвич със сирене, кълна се, че ще се самоубия…
На другия ден отново станало време за обяд. Петър отворил своята кутия и отново видял сандвичи с яйца. Изкрещял с всичка сила: „Сандвичи с яйца, не мога да ги гледам повече!“, изтичал по трегера, хвърлил се от осмия етаж и се размазал. След малко Димитър също отворил кутията си, видял сандвичите с телешко и извикал „Сандвичи с телешко, не мога да ги гледам повече!“, изтичал по трегера, скочил и се размазал.


Накрая Киро отворил своята кутия и видял сандвичите със сирене. Той извикал: „Сандвичи със сирене, не мога да ги гледам повече!“, изтичал по трегера, скочил и се размазал. На погребението трите вдовици ревали безутешно и си говорели:
– Не мога да разбера – изхлипала съпругата на Петър. – Мислех, че много обича яйца…
Съпругата на Димитър била също силно озадачена.
– И аз не мога да разбера – простенала тя. – Мислех, че мъжът ми много обича телешко.
Накрая, съпругата на Киро изплакала:
– Изобщо не мога да проумея поведението на Киро. Той винаги си е правил сандвичите сам…

Коментари

You may also like...

error: Content is protected !!

Харесайте ни във Facebook