loading...

[ВИЦ] Из живота на един „Опел“

Извинявам се за почерка, но пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна – ако пиша с него, съвсем няма да ми разчетете. А и малко недовиждам – изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца…… Това е дневникът на живота ми.

Ден първи – Германия, 15.11.1998 г
Чувам немска реч – това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм „BMW“ или „Мерцедес“. Е, айде от мен да мине – може и „Ауди“. Ще си отживея като аристократ!
Ден първи – Германия, 15.11. 1998 г., в края на работния ден, в края на конвейера: продължавам да чувам немска реч – това е добре. Но виждам надпис „Opel“ на изхода на завода – това не е добре. Значи съм „Опел“!


Ден втори – Германия, в склада на завода на „Опел“:
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама – „Опел“ съм!

Ден трети – На ферибота за Италия:
Отчаян съм – не само че съм „Опел“, но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти – Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение – италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен… Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти – Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани – луди, млади, с две лигави жабарчета-олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?

Ден пети – Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна – от „Формула“ 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!


Ден шести – магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно „Ферари“ – а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести – магистралата Милано -Торино, на бензиностанция:
Видях се с един „Опел“, който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. „Защо така бе, братко!?“ А той, горкият, ми изстена: „Защото не са ми сменявали маслото от 5 години!“ Шарнирите ми пак стрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди…

Ден десети – на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска – минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение… Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!

Година първа:
Карам с половин картер масло – двигателят загрява, Олдани – не!

Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло – двигателят загрява, та прегрява, Олдани – не!

Година трета:
Карам без масло, а се чувствам… смазан!

Година десета:
Ни жив, ни умрял съм – значи съм „Опел“!

Година петнадесета:
Умрял съм – значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате – значи сте българи!


Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив – значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис „NO FEAR!“ А регистрацията ми е пернишка…

Коментари
loading...

You may also like...

error: Content is protected !!

Харесайте ни във Facebook