Иванчо пораснал. Дошло време да влиза в казарма, но, както на всеки, така и на него въобще не му се ходело. Решил да хитрува пред комисията, като се престори, че недовижда. Отишъл при доктора, съблякъл се гол, както си му е реда и казал:
– Докторе, не мисля, че съм годен за военна служба. Не съм добре с очите, нищичко не виждам.
Почесал се по главата докторът, протегнал ръка към него и попитал: – Колко пръста виждаш?
Иванчо започнал да се взира, ту да жуми, ту да ококорва очи…
– Нищичко не виждам, докторе.
Докторът взел едно фенерче и започнал да светка в очите на Иванчо.
– Виждаш ли нещо, усещаш ли нещо?
Той продължавал твърдо да отрича:


– Не, нищо не виждам.
Излязъл за малко докторът. В коридора срещнал медицинската сестра. Казал и да се съблече и я изпратил при пациента. Сестрата изпълнила всичко. След малко и доктора се върнал при Иванчо:
– Иванеее… сега виждаш ли нещо?
Иванчо стискал зъби и продължавал:
– Не, нищичко не виждам.
– Не виждаш, не виждаш – усмихнал се доктора – ама оная ти работа сочи право към казармата.

Коментари

You may also like...

error: Content is protected !!

Харесайте ни във Facebook