Един мъж имал хубаво тяло на атлет. Постоянно се грижил за него. Всеки ден тичал по 10 километра, блъскал във фитнеса. Един ден си стоял пред огледалото и се любувал на плочките и бицепсите. Забелязал че има хубав равномерен тен по тялото, но имало един малък проблем. Оная му работа била бяла като сирене от 4 лева. Решил да поправи проблема. Отишъл на плажа. Легнал и се заровил целия в пясъка. Оставил само оная му работа да стърчи отвън и да събира слънчеви лъчи. По едно време покрай него минали две бабички. Едната видяла стърчащото на мъжа достойнство, показала го на другата и казала:


– Гледай Марче! Няма никаква справедливост на тоя свят.
– Какво имаш предвид? – зачудила се Марчето.
– Ами гледай онова там дето стърчи. Когато бях на 16 се страхувах от него. Когато бях на 20 бях любопитна за него. Когато бях на 30 получавах удоволствие от него. Когато бях на 40 го исках. Когато бях на 50 вече си плащах за него. Когато бях на 60 се молех за него. Когато бях на 70 го забравих. А сега когато съм на 80 тази проклетия, пуста да опустее, расте навсякъде като бурени.

Коментари

You may also like...

error: Content is protected !!

Харесайте ни във Facebook