Category: Без категория

Отворил българин фризьорски салон в Лондон.

Отворил българин фризьорски салон в Лондон. Пръв при него дошъл съседа му по магазин , цветаря.
– Колко струва ?
– Нищо няма да струва, съсед си ми , пък и пръв клиент.
На другата сутрин гледа 10 рози пред бръснарницата.
– Колко струват съседе ?
– Нищо не струват, съседи сме , а и ме подстрига без пари…
Дошъл другия съсед, хлебаря.
– Колко струва ?


– Абе нищо не струва за теб , съседи сме.
На другия гледа пред магазина 10 питки хляб.
– Колко струват съседе ?
– Без пари за теб , нали ме подстрига вчера без пари.
На третия ден дошъл българин.
– Колко струва да ме подстрижеш ?
– Нищо няма да струва , нали сме българи, остава и от теб пари да взема…
Идва на другия ден на работа и гледа пред магазина 10 българи…

Умрял изпълнителният директор на А1

Умрял изпълнителният директор на А1. Попада, естествено, в Ада. Като на голям човек, му предлагат да си избере как ще се мъчи. Гледа той – на всяка врата картинка с вид мъчение. На една – грешниците ги варят в казана, на втора – дерат ги живи, на трета – забиват им карфици в задника.


Гледа той, мисли и избира третата. Влиза и там веднага го сгъват на стойка „Г“ и един як дявол започва да му забива ееееей такива големи гвоздеи в задника.Той започнал да крещи:
– Еееей, ама на вратата беше нарисувано друго…
А дяволът спокойно му обяснил:
– Да, ама там е без ДДС и при подписване на двугодишен договор…

СЕ*СЪТ НЕВЪЗМОЖЕН?

Много ми се прави се*с тая вечер. Годеницата ми Нора чете книга оттатък, тъй че няма с кого. Ако ѝ се примоля, ще даде, но това е недостойно за известен писател като мен. Все пак ще я питам. Отивам в спалнята, като много добре знам какво ще стане: „Норка, дай един се*с.” Първо инстинктивно поглежда календара, а после започва силно да се смее – ама такъв искрен смях, дето само Бени Хил може да ти го докара (аз се усмихвам загубеняшки). Тук някои мъже биха се отказали, но аз имам самоуважение и затова казвам: „Ще измия терасата, ако дадеш.” Получавам само презрителен поглед. На ясно съм, че ме обича, просто не ме понася. Като знам колко е хубаво в нея, хич не ми се връща в хола. Втори опит: „Пусни сега, пък ще имам да ти връщам един път?” Няма реакция. Трети опит: „Ако ме целунеш с език, ще ти разкажа как веднъж изядох едно цяло лайно по невнимание.” Не сваля очи от книгата: „Разказвал си ми го вече.” Това момиче не поддържа повече от 30 градуса – сигурно и лимфната ѝ течност е ледена. Мисля. Трябва да я предизвикам с нещо: „Една канадска?”



Навива се – аз такива като нея колко съм ги бил… охооо… Ако спечеля, ще онождам, ако не… няма. Чупя я три пъти, ама тая е толкова злобна, че иска и с лява ръка. Пак победа. Нора не признава резултата – трябвало да играем на още нещо до две от три. Що не я изгоня от нас… ама после къде ще живея!? Почваме мивкобол – удрям три (3!!!) греди и губя. Следва игра на отбори – почвам буквите на ум, а тя вика стоп (да вика и да не вика, аз съм решил „Ш”). Пада се „Ш”. Пръв съм: „Шалке”. Тя: „Шофтхаузен”. „Шроузбъри”. „Шиленбург”. Забравих, че любимата има връзки в Австрия и знае половината им села, а те по местен закон всичките започват с „Ш” (сигурно ще имат някакъв отбор). За тази игра се предавам, но съчинявам нова: „Норка, правилата са следните – намислям си едно число от 1 до 100, ти трябва да го познаеш.” Доста съм умен – дори да уцели числото по случайност, веднага ще го сменя. Старт. Гледа ме… какви очи, братче… като печени агнета… сиви ли са, сини ли са… нищо не ѝ разбирам…


Изведнъж крещи: „73!!!”. Става ми лошо – как позна тая (по-късно осъзнах, че съм бил мислил за 56, ама Нора тъй го каза това 73… просто нямаше как да не се съглася). Губя с два гола разлика. Пораженчески наливам по две текили. Обръщам се с чашите… Любимата си е съблякла потничето и се е вторачила любопитно в мен. Сега ще види Спасителя, без да е умряла…

Автор: Никола Крумов

Как да възпитаме щастливи деца?!?

Някой ден ще си родя син и ще правя всичко наобратно. От тригодишен ще му повтарям: „Миличък, не си длъжен да бъдеш инженер. Не си длъжен да бъдеш юрист. Не е важно какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш да бъдеш патоанатом? Браво! Футболен коментатор? Моля! Клоун в търговски център? Отличен избор!“


И на своята тридесета годишнина той ще дойде при мен, потен, оплешивяващ клоун с размазан грим на лицето, и ще каже: „Мамо, аз съм на трийсет години, а съм клоун в търговски център! Такъв живот ли искаше за мен?! Какво си си мислела, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво си искала, мамо, когато си ми разрешавала вместо да решавам задачи, да играя с момчетата?“

А аз ще кажа: „Миличък, не исках да те карам насила – ти не обичаше математиката, обичаше да си играеш с децата.“

А той ще отговори: „Аз не знаех до какво ще доведе това, бях малък и не можех да решавам нищо, а ти, ти, ти ми провали живота“, и ще доразмаже грима по лицето си с мръсен ръкав.

Тогава ще стана, ще се вгледам в него внимателно и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите търсят виновни. Ако не разбираш това, значи си идиот“.

Той ще каже „ах“ и ще припадне. За психотерапия ще са му нужни примерно пет години.


Или няма да е така…

Когато един ден имам син, ще направя всичко наопаки. От тригодишен ще му повтарям: „Не бъди идиот, мисли за бъдещето. Учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор на кол център.“

И когато той стане на 30, ще дойде при мен, потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки на лицето, и ще каже: „Мамо! Аз съм на 30 и работя в Google. Работя по 20 часа в денонощието, нямам семейство, мамо. Какво си мислела, когато ми казваше, че хубавата работа ще ме направи щастлив? Какво си си представяла, когато ме заставяше да уча математика?“

А аз ще кажа: „Скъпи, исках да получиш добро образование, да имаш много възможности.“


А той ще отговори: „За какво, по дяволите, са ми тези възможности, след като съм нещастен, мамо? Минавам покрай клоуна в търговския център и му завиждам, че е щастлив. Можех да бъда на негово място, но ти, ти, ти ми провали живота“ – и ще потрие с палците си носа под очилата.

Тогава ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите през цялото време се оплакват. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.“

Той ще каже „ох“ и ще припадне. А за психотерапия ще са нужни около пет години.

Или пък не…

Един ден ще имам син и ще направя всичко наопаки. От тригодишен ще му повтарям: „Аз не съм тук, за да ти бъда опора. До теб съм, защото те обичам. Иди при баща ти, скъпи, питай него какво да правиш, не искам аз да бъда последна инстанция.“

И когато той стане на трийсет, ще дойде при мен, потен, оплешивяващ режисьор с меланхолия в очите, и ще каже: „Мамо, аз съм на трийсет години. И вече трийсет години се чудя какво да направя, за да спечеля вниманието ти. Посветих ти десет филма и пет спектакъла, написах книга за тебе, мамо. Но си мисля, че на теб ти е все едно. Защо никога не изказа своето мнение? Защо винаги ме отпращаше към татко?“

А аз ще кажа: „Скъпи, не съм искала да решавам нищо вместо теб. Просто те обичам, а за съвети си имаш баща.“

А той ще отговори: „За какво, по дяволите, са ми татковите съвети, когато питам теб, мамо? Цял живот се домогвам до твоето внимание, готов съм да дам всичко, ако може поне един път, един път поне да помислиш за мен. Със своето мълчание, със своята дистанцираност ти, ти, ти ми провали живота“ – и театрално ще се удари с ръка по челото.


Тогава ще стана, ще го погледна внимателно, и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите през цялото време чакат нещо. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.“

Той ще каже „ах“ и ще припадне. А за психотерапия ще са нужни около пет години.

Този текст на Светлана Хмел е чудесна профилактика на майчинския перфекционизъм. Отпуснете се! Колкото и да се опитваме да бъдем идеални майки, все едно – нашите деца винаги ще имат какво да разкажат на своя психотерапевт.

Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил.

Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:
– Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем преди час, но не знам къде се намирам сега.
– Вие се намирате на въздушен балон на 3 метра от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
– Вие сигурно сте програмист?
– Да, как се досетихте?
– Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, вие с нищо не ми помогнахте.


– А вие навярно сте мениджър?
– Да, и как се досетихте?
– Ами не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се до тук благодарение на въздух под налягане. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, намирате се в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.

[Супер виц]Един човек влиза в аптека и казва

Един човек влиза в аптека и казва:
– Един презерватив, моля!
– Момент! – казала аптекарката. Минута след това му подава красиво пакетче. С финтифлюшка. Изумен, клиентът попитал:
– В такава изискана опаковка никъде не се продават! Това новост ли е?
– Така е, господине, защото сме в конкуренция с аптеката отсреща! – отговаря аптекарката.
Изуменият човек решава да види какво пък правят конкурентите и влиза в отсрещната аптека.
– Един презерватив, моля!


– Момент, кажете часа и мястото, където да ви го доставим!
Втрещеният клиент се прибрал вкъщи и зачакал. В уречения час се звъннало на вратата. Той отворил и очите му се събрали под носа – пред вратата стояли три красавици. Средната държала в ръце едно прекрасно малко пакетче.
– Девойки, знам какво носите! Знам и защо сега! Но бихте ли ми казали защо сте три?
– Ние сме монтажната бригада, господине!

Баба и момче в магазина

Баба и момче в магазина:
Бабата:
– Диплома, подай ми килограм захар!
Внукът:
– Ето, бабо.
Бабата:
– Диплома, вземи ето този пакет!
Продавачът:
– Госпожо, наистина ли внукът ви се казва Диплома?


Бабата:
– Да!
Продавачът:
– А защо Диплома?
Бабата:
– Защото изпратих дъщеря ми в университет да учи и тя се върна само с това тук…

Две мутри отиват на лов за мечки с частен самолет

Две мутри отиват на лов за мечки с частен самолет. Пилотът ги оставил в гората и ги предупредил:
– Самолетът е малък, можем да вземем само една мечка. Разбрано?
– Разбрано бе!
Връща се пилотът след два дни. Мутрите стоят на поляната с две убити мечки. Пилотът се хваща за главата:
– Ама нали ви казах – една мечка!!??
– Стига бе, ти и миналата година каза една мечка, а когато ти платихме 1000 долара, се нави на две… Тая година ще ти дадем 2000 долара.


Пилотът се съгласил и натоварил двете мечки. Полетели и след половин час самолетът не издържал и паднал. За щастие всички останали живи. Едната мутра излиза от развалините и пита:
– Къде сме бе?
Втората също изпълзява, оглежда се и отговаря:
– Не знам, ама сигурно близо до мястото, където паднахме миналата година…

На един мъж спрял да му става.

На един мъж спрял да му става.
Жена му яко крива. Пил виагра, мазал се с к’вото се сетиш, ти, уважаеми читателю на вица. Накрая попаднал на един доктор, който му дал шест хапчета и му казал да ги пие точно по едно на месец. Мъжът си казал наум, абе, ще ти чакам аз толкова време.
Зае*и. Вечерта ги изпил и оная му работа станала ч-у-г-у-н. И като почнал жената – отпред-отзад, съседката, тези от входа и накрая целия блок. И нямало значение момиче-момче. След три дни отива унил при доктора с обяснен… нието, че само му се ‘плющи’ и така също не се живее. Докторът се ядосал, защото лекарството било експериментално и нямало инструкция при предозировка.


И все пак му казал, че логически, ако прекара ток през мъдурите си може и да прекъсне чугунената си ерекция. Мъжът се прибрал веднага у тях. Било събота. Слязъл при колата си пред входа, а целият блок излязъл на балконите си да види притеснено какво ще стане. Човекът си свалил гащите, извадил две жици от акумулатора и точно тогава от един етаж се чул истеричен вик:
– Бегайтеее, тоя презарежд.

[Супер виц] Чапаев и Петка ще заминават на пътуване с кораб.

Чапаев и Петка ще заминават на пътуване с кораб. Чапаев казва:
– Петка, ти знаеш ли, че когато пътуваш с кораб може да те хване морска болест, а освен това на кораба има много жени. Затова бягай до аптеката и купи хапчета против повръщане и презервативи.
Връща се Петка с една опаковка хапчета и една опаковка презервативи. Чапаев го поглежда и казва:
– Петка! Ти болен ли си! Знаеш ли колко трае едно пътешествие с кораб? Бягай за още!
Петка се връща с по две опаковки от двете. Чапаев пак:


– Петка! Това е цял месец бе, ще има да се люлеем и да драйфаме, а и жени, жени. Иди купи още.
Петка се връща в аптеката и поръчва на аптекарката:
– Един кашон хапчета против повръщане и един кашон презервативи!
Продавачката му отговаря:
– Абе, момчета, щом толкова ви се повръща от тая, защо продължавате да я е**те?

error: Content is protected !!

Харесайте ни във Facebook