https://smeshnite.com най-добрите вицове

Двама ловят риба. Единият нищо не хваща, а на другия така му кълве

Двама ловят риба. Единият нищо не хваща, а на другия така му кълве, че едва успява да сваля рибата от въдицата.
Първият:
– Друже, кажи ми на какво ловиш?
Вторият:
– На хапчета за трипер.
Първият захвърля всичко и хуква към най-близката аптека.


– Дайте ми три, не, пет пачки хапчета за трипер!
Аптекарката:
– Хванахте ли вече?
– Не, но знам едно чудесно място, където няма начин да не хвана!

Свекърва и снаха си говорят

Свекърва и снаха си говорят. Свекървата:
– Тъй като ще живееш доста време в нашата къща, ще ти кажа, че има три правила, които трябва да спазваш.
Първо, когато видиш, че китката ми е на ляво, значи съм в добро настроение.
Второ, когато видиш, че китката ми е в средата – по-далеч от мен, защото не ми е весело!


И трето, когато китката ми е от дясно, не ми се мяркай пред очите!
Снахата отговорила:
– Е, и аз имам някои правила: когато ме видиш, че съм седнала крак върху крак, пия си кафето, пуша си цигарата да знаеш, че ми е все тая на къде ти гледа китката!

Шофьор на камион стои в задръстване.

Шофьор на камион стои в задръстване.
По едно време някакъв му почукал на стъклото:
– Какво искате? – попитал шофьорът.
– Някакви терористи са отвлекли премиера и няколко министри. Искат пет милиона лева откуп за тях. Ако не ги получели до края на деня, щели да ги залеят с гориво и да ги запалят.


Сега ходим по колите и събираме, който колкото даде, за да помогнем.
– И как е, дават ли?
– Ами дават, по два – три литра! Кой колкото има…

Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането.

Зима. Детска градина. Следобед. Децата
се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се
бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два
номера по-малки, но накрая, потънала в
пот жената се справя, само за да чуе:
– Ама те са на обратно!…
Поглежда и се вцепенява – наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова
трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
– А това не са моите обувки!…


Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля е пита:
– А къде са твоите?
– Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм
със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
– А къде ти са ръкавичките?
– Като дойдох сутринта, ги сложих в
обувките…

Съдия пита ищцата

Съдия пита ищцата:
– Каква е причината, поради която искате развод?
– Ами…
– Пие?
– Не.
– Наркотици?
– Не.
– Носи малко пари в къщи?
– Не, носи достатъчно.
– Бие ви?
– Не.
– Не се грижи за децата?


– Грижи се.
– Изневерява?
– Неее, как можете да си помислите!
– Не ви удовлетворява като жена?
– Не, там всичко е наред.
– Не помага в къщи?
– Помага.
– Тогава каква е причината?
– Виждате ли, господин съдия. Всичко, което е нужно, той го прави… Но, да бяхте видели с каква физиономия!..

Върви красива девойка по улицата. На масите пред бирария са седнали няколко мъже и пият бира

Върви красива девойка по улицата. На масите пред бирария са седнали няколко мъже и пият бира.
– Ето сега ще почнат да подсвиркват, да ми подвикват … – мисли си девойката.
И наистина мъжете започват да свиркат и подвикват, но не на нея, а на вървящата пред нея девойка, която не е нищо особено, обаче така хубаво си върти задника, че събира погледите на мъжете. Нашата девойка я догонва и пита:
– Къде се научи така да си връткаш дупето?
– Ще ти дам един адрес, отиваш там и ще се научиш.
Отива девойката на адреса и звъни. Вратата отваря двуметров мъж.
– К`во искаш?
– Ми, такова, дадоха ми вашия адрес, за това де… за дупето…


– Аааа! Влизай!
Влиза тя и вижда на стената училищна дъска.
– Събличай се и застани с гръб към дъската!
„Това беше, тоя ще ме …!“ – мисли си девойката, докато се съблича.
Мъжът се приближава до нея, слага й тебешир в дупето и казва:
– А сега започвай да пишеш по дъската: 6 8 6 8…

Прибира се Пешо вкъщи и жена му запчова още от вратата

Прибира се Пешо вкъщи и жена му запчова още от вратата:
– Пешо, айде да отидем на ресторант..
– Ти луда ли си, ма?
– Аре бе Пеше, днес стават 10 години откакто сме женени…
– Нямам пари, ма!
– Абе аз съм поспестила някой лев за тия 10 години…
– Нямам и какво да облека, ма…


– Спокойно, бе, взела съм един костюм назаем от съседа.
– А ти, кво ще облечеш, ма?
– Ушила съм си една рокля.
– Е добре, да вървим.
Отиват в ресторанта а на вратата портиерът:
– Здрасти Пешо!
– Шът, днес съм с жената…
Влизат вътре и сервитьорът:
– Пешо, твойта маса е свободна…


– Шът, днес съм с жената…
Сядат, поръчват, започва програмата. Стриптизьорката:
– Кой смелчага ще ми свали бикините?
Цялата зала в хор:
– Пешо…Пешо…Пешо..
Жената скача, трясва един на Пешо по врата и излиза от ресторанта. На улицата се качва в едно такси. Пешо тичешком излиза от ресторанта и сяда в таксито.
Жената започва да му се кара:
– Аз на теб толкова доверие да ти имам, а ти….
Таксиметраджията се обръща назад и пита:
– Абе Пешо, това чудовище ли успя да свалиш днеска …

Американец, французин, италианец, българин и една италианка се отправят на околосветско пътешествие с луксозна яхта.

Американец, французин, италианец, българин и една италианка се отправят на околосветско пътешествие с луксозна яхта. В края на втората седмица, гледайки залязващото слънце американеца казал:
– Господа, на борда има хубава жена, смятам че като най-богат трябва да започна първи да я ухажвам.
– Ммм не! – рекъл французина – ние сме най-големите любовчии, на мен се пада тази чест.
– Ааа, не, не – протестирал италианеца – тя е италианка, правото е мое.


Българинът чоплел семки, пиел бира и мълчал.
– Ти няма ли да кажеш нещо по въпроса? – попитали го другите.
– Ми к’во да кажа, аз от две седмици я чук*м, сега разбирам че трябвало и да я ухажвам..

Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже влачещо огромен куфар

Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже влачещо огромен куфар.
– Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
– Диви х*йчета!
– Кво!!!!
– Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
– Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.


Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано й обяснило.
– Като кажеш „люляк”- то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк”-иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк.
.и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си, ама вече не и е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика:
– Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!!


Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
– Бабо ша тъ ЯМ!
– Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
-Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види.


Насреща му едно дребно, грозно джудже влачи един огромен куфар.
-КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК – изръмжал ловеца.
-Ми диви х*йчета.
-Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
-Я !!! ЛЮЛЯЦИ !!!

КАК СЕ ПРАВИ МЪЖКА БАНИЦА!?

КАК СЕ ПРАВИ МЪЖКА БАНИЦА!?
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника… много лошо решение… повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло.


С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно), почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето… не… ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък… включвам… Господи… торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума.


Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград.
От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.

Никола Крумов

error: Content is protected !!

Харесайте ни във Facebook